Реализира се едно бленувано събитие. Имаме радостта и честа да се срещнем и слеем с изкуството на трима уникални творци и личности. От първата ми среща с тях, винаги изпитвам трепет и приповдигнато усещане, каквото само досега с изключителните художници може да донесе.
Кина създава творбите за тази изложба , като ни въвлича в своя чист свят на безгранични пространства, светлина и окъпани от обич природни форми и кристални съдове изпълнени със дълбоки значения, знак за пълнота и общение. Взряна в спомена пресъздава в нова реалност любовта си към вечното.
Кафеджийски ни заковава в клетката на собственото Аз ,от което трябва да се освободим за да полетим. Тук няма безметежност, никакъв случаен жест, житейската драма отеква в душите ни провокира свръх усещане за непреходността на истината.
И Ванко Урумов, ненадминат в свободата, с която играе с живота. За него не съществува долу и горе, той е навсякъде, и се движи с увереност на орел. Сега ще се уверим за пореден път в това, когато се срещнем с цикъл който е създал в Париж.

Кина Петрова е родена в гр. Варна
Завършва Художествената академия в София, специалност "Сценография при проф. Георги Каракашев.
Правила е самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Балчик. В чужбина се е представяла в Париж, Холандия,Прага и др. Като част от общи експозиции картините и са показвани във Париж, Хелзенки, Лисабон САЩ - Вашингтон , Одеса и др.
Реализира театрални проекти в Чехия, Москва, Национален академичен театър за опера и балет- София. Драматичен театър- Варна, гр.Велико Търново идр.
Нейни творби се намират в галерии в почти всички големи градове в страната. Присъства в частни колекции на колекционери по целия свят.
Експресивния реализъм,пространството и вътрешната енергия са основната характеристика на нейните творби.

Альоша Кафеджийски е роден на 7 юли 1937 година гр.Чипровци. Завършил е скулптура в класа на проф. Любомир Далчев в НХА през 1964 г. Оттогава живее и работи във Варна заедно със съпругата си - художничката Кина Петрова.
Занимава го не толкова превръщането на творбата във вещ, а намирането на духовен еквивалент, отразяващ драматичната промяна на ценностната система на човека. Формата е експресивна и подчинена преди всичко на интуитивни вътрешни импулси на художника.

Правил е самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Ловеч, Русе. В чужбина се е представял в Русия, Италия, Германия, Холандия и др. Като част от общи експозиции скулптурите му са показвани във Париж, Барселона, Лисабон,Турку - Финландия , Делемон - Швейцария, Одеса и др. Негови творби се намират в галерии в почти всички големи градове в страната, както и в музея “Пушкин” в Москва и в Прага.
Авторът работи в областта на фигуративната скулптура. Предпочитани от него материали са бронз, камък, дърво, заварен метал, различни комбинации (на бронз с оцветено дърво), керамика и др.
- Човекът на изкуството трябва да е еталон за морал – споделя скулторът. – Иначе след време за него никой няма да се сеща и може да се превърне в конформист.
Винаги съм бягал от занаятчийството в изкуството. Като скулптор съм против превръщането му във вещизъм, защото тогава ще задоволява само бюргерския вкус и ще е пригодено за пазара. Ако художникът е верен на принципите си, той ще оцелее.
Този, който се е посветил на изкуството, трябва да е наясно, че животът му няма да е лесен.

Ванко Урумов
За мен изкуството е познание, усвоено между съзерцанието и екстаза...
Съзерцанието е онова състояние, в което става възможен контактът с избрания обект и неговото енергийно поле...
Биномът илюзия-разочарование като че ли съдържа противоположности, а всъщност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е неистина, в която напусто си повярвал, а разочарованието е постигане на истина, която ти отнема вярата...
Ателието на художника е свята обител, отворена за всички, но художникът трябва да си осигури зад олтара място за тайнство, недостъпно дори за най-близките...
Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинският ни живот.
Ванко Урумов
To me art is knowledge, learned between moments of contemplation and ecstasy...
Contemplation is the state in which the contact with the chosen object and its energy field be- comes possible...
The illusion-disappointment binominal seems to be comprised of antipodes, while in fact both its aspects are weighed down by loss. Illusion is an untruth in which you believed in vain, and disappoint- ment is the achievement of truth which takes away your faith...
The artist’s studio is sacrosanct, open to all, but the artist must secure himsel with a place behind the altar, meant for sacrament and inaccessible to even his closest kin...
Inspiration is an elevated state of mind where all difficult questions dissipate and the impossible be- comes possible. These moments – short or long – constitute our true lives.
Vanko Urumov

Биография
на Ванко Урумов
1941
Роден е на 21 декември във Варна в семейството на художника Георги Урумов-Калиакрата (1891–1957)
1971
Ванко Урумов завършва Националната худoжествена академия в София, специалност живопис при проф. Панайот Панайотов. Той става една от най-ярките фигури в изключително силното артистично поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 1970-те години и внася в него много по-модерен дух и пластическо изразяване, което се противопоставя на консервативните и ограничени вкусове на идеологическата и естетическата нормативност, налагана от тоталитарната държава и културна политика. Въпреки всички съществуващи рискове най-талантливите млади художници тогава, сред които е и Урумов, търсят артистична свобода, стилова автономност и смислова провокативност и успяват да създадат забележителни произведения на изкуството, с които засилват позитивните промени и движения в художественото съзнание.
1973
Ванко Урумов създава картината И писа със своите кърви СВОБОДЕН за национална изложба по повод 50 години от Септемврийското въстание. Тя прави силно впечатление с изчисте- ния и ярко драматичен образ на човешкия бунт, страдание и порив към свобода, които звучат във всеобщ, универсален контекст. Това е един изразителен български Вик, особено в тогавашните тоталитарни и репресивни условия. Творбата е откупена от Националната художествена галерия.
1974
Съюзът на българските художници го изпраща на творческа практика на езерото Байкал в Русия, след което Урумов показва впечатляващи изложби в Москва и София.
1976
Създава картината Маса за двама, откупена от Софийска градска художествена галерия. Творбата предизвиква силен отзвук с кристално ясната си симетрична композиция и с оригинално постигнатата си свръхлаконична символика на човешкото отсъствие и самота. За тази творба Ванко Урумов получава голямaта награда на София от Първия международен конкурс за млади живописци в България, 1976 г. През тази година художникът влиза в прочутото си ателие в бившата варненска фабрика Вулкан, където постепенно се оформя уникална художническа колония. Той се чувства най-добре в това ателие, което постоянно прекроява и променя като пространство и обстановка.
1977
Създава една от емблематичните си творби – голямоформатната картина Бяг, която участва в националната изложба, посветена на 60-годишнината от Октомврийската социалистическа революция в Русия. Бяг е зашеметяваща, дълбоко интелигентна метафора на слизането от обществено-политическата сцена на монархичeската система, чиито герои и символи Урумов представя като странни, романтично-красиви живописни фрагменти от нещо благородно и скъпоценно. Оригиналната композиция, великолепното живописно изграждане и хармониране и смисловият подтекст имат огромен ефект върху културната публика.
За тази творба Ванко Урумов получава националната награда за живопис Захарий Зограф и картината е откупена от Историческия музей, Самоков.
1978
Удостоен е с орден Св. Св. Кирил и Методий I-ва степен за високи постижения в изкуството.
1979
Присъдена му е награда от Биенале на живописта в Букурещ, Румъния.
Създава забележителната творба В края на шестия ден, откупена от СГХГ.
1980
Удостоен е с наградата Medusa Aurea от Международната академия за модерно изкуство в Рим за полиптиха Нощно къпане. Създава особено значiмите творби Мост, Вечер в Пирея, Нощен полет.
1982
Представя мащабна самостоятелна изложба от голямоформатни рисунки с туш върху хартия и фазер в софийската галерия Райко Алексиев. Мощният експресионизъм в изграждането на условните антропоморфни фигури, свободата на изразяване, дълбокият драматизъм и философският дух в изображенията превръщат изложбата в изключително културно събитие, за което се говори десетилетия.
За тази изложба Ванко Урумов получава националната награда Илия Бешков.
През същата година е създадена една от най- известните картини на художника – Сватба. Интерпретацията на сюжета е необичайна, защото го поставя в тоновете на безнадеждността. Героите около сватбената трапеза са самотни, отчаяни и дори ожесточени, снимката на щастливата и свободна млада двойка виси метафизично и е от друго отминало време. В тази абсурдна, екзистенциална сцена витае някакъв трагичен и живописен дух от Гоя, когото художникът боготвори.
1984
Ванко Урумов и Милко Божков създават заедно и представят в годишната изложба на варненските художници първата официално показана инсталация в България. Две от залите в Историко-художествения музей на Варна са превърнати в специално аранжирана художествена среда от пластични обекти, няколко картини, експонирани по нестандартен начин, платове, завеси и текст. Това концептуално пространство е озвучено с музиката на Пинк Флойд. Творбата е своеобразен шок за официалната власт и за консервативно мислещата част на културната общност, но изключително въодушевява младите художници.
В същата година Ванко Урумов е удостоен с националната награда за живопис Данаил Дечев. Пребивава 2 месеца в ателиетата на СБХ в Международния център за изкуства в Париж.
1986
Художникът представя във Варна изложба от изключително качествени пейзажи, наречени Брегове. В тях той се връща към реалното отразяване на природата, но го прави с невероятна експресионистична сила в живописването. Той превръща изобразителната повърхност в бушуваща от енергии, страст и напрежение пластична материя – богата на тонове и преходи, сетивна и красива в сложността си.

1990
Ванко Урумов се увлича в експериментите си с ръчно формована хартия, от която създава няколко цикъла – Фигури, Уникати, Тондо и др. От тази година започва да прави своите хартиени и гипсови отливки от голи женски тела, с които се занимава до 2003 г. Нарича ги с общото наименование Formo et Logos. Тези отливки той представя в своеобразни инсталации и композиции в различни изложби. Най- внушителното им експониране – 26 пластики – е в цяла зала от ХГ Варна под името Лабиринтът на четвъртото издание на биеналето на визуалните изкуства Август в изкуството, Варна 2004 г.
В същата 1990 г. се открива новата експозиция на Художествена галерия Варна в предоставената великолепна сграда на някогашната мъжка гимназия. Ванко Урумов има основна заслуга за този акт. Той е директор на галерията от 1988 г. до 2013 г.
През 1990-те години и първото десетилетие на XXI век Ванко Урумов продължава да работи много активно в сферата на живописта, рисунката, ръчно формованата хартия, инсталацията. Прави много самостоятелни изложби, участва в пленери, а след 2000 г. представя редовно високостойностни творби в изданията на варненското биенале на визуалните изку- ства Август в изкуството, което той подкрeпя морално и подпомага чрез Художествената галерия.
2013
През декември се открива най-голямата ретроспективна изложба на художника, която представя около 100 от най-известните му и значими творби в 6 зали на ХГ Варна. Изложабата е окачествена от най-авторитетните български художници и изкуствоведи като върхово културно събитие, което преоткрива изкуството и величината на Ванко Урумов като
един от най-големите български творци с европейско измерение.
60 от творбите в изложбата са показани през следващата 2014 година в галерия Райко Алексиев в София, където отново предизвикват изключителен интерес и признание.
ИЗЛОЖБИ:
Ванко Урумов участва от 1972 г. в най-значимите национални и международни изложби в България и в представителни изложби на българското изкуство в Европа, САЩ, Канада, Мексико, Индия, Япония и др.
Самостоятелни изложби в България:
София – Галерия Райко Алексиев, Ирида, Крида Арт, Солерс, Циклоп, Дрида и др. Пловдив – Есенни изложби
Варна – Художествена галерия,
Галерия 8, Артин, Кавалет, Буларт, Артея, Художествен музей Георги Велчев, Галерията на Ева
Бургас – Галерия Неси
Добрич – Художествена галерия
Балчик – Художествена галерия
Самостоятелни изложби в други страни:
Галерия Кузнецкий мост – Москва, Русия
Галерия La Kupola – Падуа, Италия
Галерия Au Virage – Сепре, Швейцария
Галерия Piktura – Дордрехт, Холандия Национална галерия – Букурещ, Румъния Wittgenstein Center – Виена, Австрия
Галерия Titan – Франкфурт на Майн, Германия Сарагоса и Галерия на артистите – Хаолин, Испания
НЕГОВИ ТВОРБИ СА СОБСТВЕНОСТ НА:
Библиотеката на Конгреса – Вашингтон, САЩ, Националната библиотека – Париж, Франция, Колекция Юго Вутен – Белгия, Национална ху- дожествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии във Варна, Пловдив, Русе, Велико Търново, Пле- вен, Бургас, Сливен, Стара Загора, Кюстендил, До- брич, Силистра, Балчик, Каварна, Самоков, много частни колекции в България и по света.
МОНУМЕНТАЛНИ ТВОРБИ:
Ванко Урумов създава и много монументални творби за обществени сгради:
Национален дворец на културата, София –
2 стенни пана от рисувана керамика
под мотото Обреди, 300х500 см;
Фестивален и конгресен център, Варна – скулптурна фигура от бронз – Новият Витрувиански човек, 227х90х52 см;
Община Варна – 4 монументални живописни картини: Човекът, 900х400 см,
Детство, 300х500 см, Мир, 350х540 см,
Денят на победата, 350х250 см;
Дворец на културата и спорта, Варна –
водна каскада от рисувана и релефна керамика и скулптурна фигура от бронз;
Драматичен театър Стоян Бъчваров,
Варна – рисувана завеса, 700х1200 см;
Гранд хотел Варна – 3 гоблена х250х150 см; Детски център Знаме на мира –
гоблен, 300х400 см;
Министерство на външните работи – стенно пано от рисувана керамика, 300х200 см.
Ванко Урумов живее със семейството си във Варна. Съпругата му Виолета Урумова е професионален цигулар, дъщеря му Моника Урумова е флейтист във Варненската държавна опера, а синът му Вихрен Урумов е пианист.